ЗАМЕЧТА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; замечтàя се, -àеш се, мин. св. замечтàх се, св., непрех. Унасям се в мечти. Като закусиха, Балкан се изтегна възнак, скръсти ръце под главата си и се замечта. М. Марчевски, ГБ, 124. Подпоручик Траянов разгръщаше на слабата светлина илюстрована унгарска книга, от време на време се замечтаваше. П. Вежинов, НС, 69.